История на Банско

Банско се намира на мястото на древно селище, обитавано от различни култури като траки, римляни, византийци и славяни през различните епохи. Множеството находки от средновековни погребения, крепости и могили свидетелстват за древните цивилизации по нашите земи.

В местността Старото Градище, на около 4 км. от Банско има руини от антични крепости. Открити са тракийски надгробни могили, лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и др.

В близост до Банско се намират останките от късносредновековните църкви Св. Георги и Св. Илия – обявени за паметници на културата.

Банско се утвърдява като селище през 9-10 век след обединяването на няколко независими махали. С името Баниска се споменава в средата на ХVІ в. в османски регистър на овцевъдите. До 18 век населението в Банско са предимно животновъди и занаятчии, разчитаще на многобройните пасища и вечно зелени гори. По поречието на река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, тепавици и табахани за щавене на кожа.

Произвеждат се многобройни дърводелски, кожарски и железарски стоки, които бързо се разпространяват в северните части на Гърция. Кервани с коне докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи.

През 18 век Банско се отличава като значителен търговски и занаятчийски център от възрожденски тип. Замогват се големи родове, които културата на посещаваните страни в Банско и изпращат децата си да учат в различни краища на света.

Банско е освободено от турско робство на 5 октомври 1912 г., в деня на обявяването на Балканската война. По време на Балканската война, община Бамско организира събирането на храна и дрехи за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. През 1921 се избира нова общинска оправа, начело с кмета Асен Тодев, която се включва в структурата на младата държава.

Банската община подпомага семействата, пострадали при потушаването на Кресненско Разложкото въстание и Илинденско Преображенското въстание.